За пъстърва през Февруари в планината

Макар и да знам, че малките рекички в планината още не са се събудили, разходката по тези места ми липсваше през 4-те месеца забрана. В крайна сметка, избрах да хвана гората, вместо да отида на голямата река с големите риби, въпреки, че горещото капочино ми беше вързано в кърпа. Вървях от вирче на вирче, упорствах най-вече на силикон с много бавно влачене по дъното, но нямаше никакви признаци на живот. В крайна сметка, замятайки с/у течението на един издължен вир, една едвам немощна рибка проследи силиконя и застана на 2-3 метра от мен. Не се уплаши, може би, защото бях клекнал и продължих да се заигравам с нея. Проявяваше интерес към камолката на Пепи Лаков, но само леко я побутваше с муцуна и пощипваше. След 5-6 замятания, о чудо, при едно от пощипванията видях как бялата камолка изчезна, засякох и извадих рибката – около 25см, много слаба. Ако трябва да съм откровен, зарадвах ѝ се повече, отколкото на 2-те тупалки на откриването. Повървях още известно време и си тръгнах доволен от тази прекрасна разходка, която въпреки почти капото, ми зареди батериите за няколко дни напред.

За пъстърва през Февруари в планината