Трофейна бяла риба на язовир Искър

Ето го новия ми мултипликатор – Daiwa Morethan PE SV 8.1. Това е стария модел , който беше много намален в Нордфишинг и затова го взех.
Едно от нещата, които много ме привлякоха в този мулт е плитката шпула, спрециално предназначена за плетени влакна.

На пазаряарядко се срещат мултипликатори с фабричен звучен аванс, този е един от тях.
Разбира се, има лагери на всички важни места.
Направих първите тестове на Чепинската баластриера, като пръчката, на която го сложих е Tailwalk Beecas 2 83ML с тест по примамки до 30гр.
С 15гр олово успях да постигна дистанции над 70 м с повтаряемост на всяко мятане. С другите ми мултове, със същата въдица и тежест, не успях да прехвърля 70см. Доволен съм от покупката – точно това търсех, макара за по-далечни дистанции и малко по-тежки примамки, като в същото време да мога да мятам и 6-7гр.
Тествах мулта и с по-къса пръчка – Тейлуок Фулрейндж C68M, като успях да хвана и една щука.
Магфорса на Дайва в комбинация със SV шпулата е направо като дигиталния контрол на Шимано. Без използване на осева спирачка, само с обран луфт, може да се мята без никакво използване на палец.
Разбира се , за по-големи дистанции, магфорса трябва да е намален и при приводняване, шпулата да се спира с палец.
А сега да се върнем на яз. Искър, където с протежето Ангел отидохме да потърсим белите риби.

Риболовът беше много труден, а за капак излезе много неприятен вятър, който допълнително затрудняваше риболова.
На един склон на дълбочина над 20 метра, видяхме риби, предполагаемо бели. Вятърът беше силен, в посока на наклона, котвата се местеше и задържането беше много трудно.
Започнах да мятам с най-тежкия силикон, който имах в кутията си, с 25гр глава.
Продължихме да упорстваме и не след дълго имаше резултат с една малка сулка.
Малко прибързах с изваждането и се получи най-неприятното – рибата си изплю стомаха.
Показах тези кадри с малката риба точно заради това, за да видите как се процедира. Не се опитвайте да набутвате стомаха навътре, да го пукате и т.н. Просто хвърлете рибата отвсичко, много често при падането във водата, стомахът се прибира. Така и стана в случая и сулката си отплува надолу.
След още един нереализиран удар на малка риба, дойде и черешката на тортата.
Отначало помислих, че рибата е не повече от 2-3кг. В един моомент усетих, че тежестта е доста голяма и вече мислех, че може би е 4-5г.
Истинският адреналин дойде, когато вече я видях с очите си. Рибата беше огромна, загубих ума и дума, не можах да направя и хубави кадри. Задължително останете докрая, за да видите примамката и монтажа, на които рибата удари!
Както се очакваше, не се събра върху 90-сантиметровия метър и остана да стърчи с около 5см.
Не можехме да повярваме на очите си, току що бяхме хванали почти еднометрова риба, при това много дебела и с огромна глава.

Не можахме да премерим теглото на рибата, но със сигурност имаше 8кг. Както беше казал един друг инфллуенсър, адреналина е голям, копърдисахме.

Искъро за пореден път доказа, че ме обича и след като миналата зима ме дари с 2 риби по 80см почти по 6кг, тази година за Коледа ми подари истинско чудовище 95см.

Разбира се, реших да върна този подарък, защото вече бях взел най-ценното от него – емоцията и адреналина. Отделно, рибата беше пълна с хайвер, но и да не беше, пак щяхме да я върнем – такива динозаври не заслужават да бъдат изядени и да плуват в тоалетната. За да не я мъчим, направихме само 2-3 бързи снимки и я върнахме обратно.
Примамката беше силикон Аваруна 4 инча и половина, с 25гр глава тип тирбушон, производство на моя приятел Коцето Каридов от Бургас. Ако търсите качествени глави, той е човека. На тирбушоните слагам японска тройна кука Ичикава, която е тънка и изключително остра, нещо много важно за коравите усти на белите риби.

Трофейна бяла риба на язовир Искър