Една от топ дестинациите за пъстърва, набираща голяма популярност напоследък, за съжаление се намира твърде далеч от столицата и не става за еднодневни излети. Наскоро бях за няколко дни в провинцията на място, откъдето можеше да я посетя и реших да се възползвам.
Без да ставаме по нощите, с колегата адаш младеж Ванко, който вече беше ходил няколко пъти на реката, се отправихме натам. Пристигнахме не много рано – както се пееше в една песен, някъде към 10, 10 и нещо.
Реката ни посрещна с изключително ниско ниво, като дълбочина имаше само по големите вирове. Риболовът щеше да бъде труден, беше нужна дистанция и криене. И за съжаление, в малката вода, по-големите риби едва ли щяха да са активни.
Започнахме риболова от много голям, перспективен вир, пълен с потенциални убежища на чудовища. За съжаление, за 2 часа обстойно и качествено облавяне, имахме само 2-3 подгонвания и почуквания.
Опитът ме е научил, че в такива случаи е добре да се смени тактиката, а по възможност и участъка. Така и направихме, сменихме участъка и започнахме по-бързо облавяне. Редувах воблери по вировете, клатушки по разливите и малки блеснички по тънките бързейчета. Дебели бързеи и течения на практика липсваха. Започнаха да излизат малки риби – балканки и американки.
Снимах няколко и реших повече да не се занимавам с фотографиране на този размер рибки, откачах ги във водата без да ги пипам и чаках нещо с по-приличен размер.
Появиха се и по-добри размери, но все още не беше това, което ми се искаше, такива риби можех да си ловя и по малките рекички.
С риби над 30см вече имаше емоция с лайт пръчлето ми Tailwalk Troutia 62L . Рибите бяха доста борбени, скачаха много, като повсеместните закачки – клони и дървета , внасяха допълнителен адреналин заради риска рибата да се завре някъде.
Доста добре се представи един воблер, който скоро взех да тествам и на който имах успех предишния ден – Jackson Artist FR55 .
Артистът наистина е такъв във водата, оживява при туич, а в паузите потрепва и пропада сравнително бавно. Освен това лети като цирков артист. Размерът на рибите започна да се вдига.
Все още обаче не бях доволен и ми се искаше нещо по-едро да разтресе лайт такъма. Малките риби продължаваха да досаждат и започнах да прескачам по-тънките места, на някои от които излизаха по 4-5 прокурорски рибета – баланки и американки и чат-пат някое около мярката или малко над нея.
Междувременно, навсякъде се носеше една приятна миризма на чесън и се оказа, че сме навлезли в голяма плантация от растението Левурда, т. нар. див чесън.
Вече трябваше да се ориентираме към връщане към колата, за да успеем да стигнем по светло, когато достигнахме доста перспективно за мен място – особено за тази малка вода. Внезапно стеснение на реката с бързей с последващ подмол. Място, на което не може да няма по-едра риба и тя със сигурност може да бъде хваната, защото има дълбочина, течение и липса на видимост до дъното.
Младеж Ванко вече беше сгънал въдицата , впечатлен от дивия чесън и се занимаваше с него, а аз започнах да облавям бавно и систематично. Смених 2-3 примамки, но нямаше как да задържа воблер в течението и да го водя срещу него, трябваше да се справя отдолу и леко странично. Накрая сложих по-тежък воблер Stream Cutter с идеята да го извозвам по течението с леки туичвания, подобно на стръв или нимфа, за да пропадне възможно най-ниско в подмола. Успях да го сваля достатъчно, получи се възможно най-качествената проводка и резултатът не закъсня – силен удар, кратка борба с няколко скока, няколко кратки ръна и в кепа се озова страхотен и много красив мъжкар.
Невероятно съвпадение и късмет – втори пореден ден хващах най-добрата риба за излета в последната минута и тя отново беше изключително красив мъжкар.
Последваха снимки, след които трябваше да се връщаме обратно.
Рибокът не беше чак толкова голям, но много красив и борбен и предвид, че се хвана в последната минута ме зарадва много.
Пуснахме го да си ходи, където му е мястото, за да си живее и да зарадва някой друг.
А ние сгънахме въдиците и се запътихме към колата.
Най-успешните воблери:
Специални благодарности за хубавите снимки на младеж Ванко (Иван Пеев) , който още има да учи в риболова, но е много добър фотограф и е въпрос на време да напредне и със спининга.
