Едно от нещата, които най-много ми харесват в пъстървовия риболов, е, че мога всяка година да посещавам нови места, за които дори не съм подозирал, че съществуват. При това без да бия стотици километри. Това е така, защото рекичките и поточетата, обитавани от петнистите красавици, са безброй, а голяма част от тях са дори скрити от географските карти. 


И така, пристигнах  на нова за мен рекичка, като с нерадост установих, че в началото на участъка, който бях избрал, има спряна кола на риболовци. Но така е, когато човек отива по никое време за риба, рядко е първи. Качих се околко 1-2 километра нагоре по течението, но там също имаше съвсем пресни стъпки, явно колегите бяха тръгнали много преди мен и се бяха качили доста нагоре. Това от друга страна означаваше, че вече е минало време в началото на участъка и рибите може би са се поуспокоили. Затова, в крайна сметка се върнах и тръгнах от малко под първоначално планираното място. 

Трябваше да облавям по-бавно и настоятелно, защото най-активните риби вероятно вече са били хванати или убодени. 


Започнах риболова с въртяща блесна Yarie Blender 2.1 g, която се мята с лекота с помощта на тънката ми линия Unitika Night Game Super PE 0.4 , която в същото време е и достатъчно здрава, за да не бъде скъсана и от най-големите риби по подобни рекички.  Още на едно от първите места закачих нелоша риба, която се откачи. Не след дълго отчетох и първата извадена, много красива балканка. 




След още малко, хванах и първата по-добра риба, близо 30см. Много красива, с големи червено-кафяви петна. Рекичката беше изключително красива и живописна, с чисто песъчливо-каменисто дъно и бистра вода. Наред с това, много чиста и лесна за обхождане, с малка денивелация и без хлъзгави камъни. Бях постъпил правилно, като не обух гащеризон с обувки с волфрамови цинтови, а “по-лесния” панталон Scierra Kenai…. , който е с ботуш. Този панталон се обува много бързо, няма нужда от сушене и в същото време не спарва при дълги преходи. 

След известно време и няколко хванати и откачени по-малки риби, достигнах много хубав вир, разположен покрай една скала. Започнах с воблер и след  малко имах проследяване от риба, която обаче не го атакува. Сложих малката въртележка и след няколко замятания последва удар - изключително борбена риба, която сгъна УЛ тояжката ми Silverna Lago 59 Bottom на геврек. Рибата беше около 30см, много красива, с жълт корем, червеникави плавници и  изписана с големи неправилни петна. Вероятно е била хващана, защото на места кожата ѝ беше по-особена, с паднали люспички. 





Освободих я и продължих да упорствам на същия вир. Не след дълго, хванах още една риба със същия размер. Още по-борбена, направо не можех да повярвам как дърпа, пимислих, че съм я закачил за тялото, но се оказа, че дори е нагълтала блесната. Отново много красива, но за разлика от предишната, петната ѝ бяха овални и правилни.




Освободих я и вече се чувствах наситен от този риболов. 

Разбира се, не си тръгнах, но за разнообразие, смених  такъма с BFS бейткастингов - Tailwalk Troutia Feerique + мултипликатор Daiwa Gekkabijin AIR TW . С този такъм се лови изключително приятно и занимателно. Повървях, полових и хванах рибки, които бяха повече, но за съжаление по-малки, от предишните. 





В един момент времето се влоши, появи се силен вятър и започна да намирисва на буря. Колкото и да не ми се тръгваше, сгънах пръчката и се върнах при колата. Останах с много хубав спомен от рекичката и задължително ще я посетя отново!