Много хора са ме питали, как не ми омръзва да ходя толкова често за пъстрърва и да ловя едни и същи риби по един и същ начин. Може би би ми омързнало, ако не сменях често реките и местата, а не на последно място и такъма и примамките.
След като направих доста излети с Лайт и УЛ такъм по разни по-малки рекички, реших да спретна риболов с малко по-сериозен такъм и примамки, на малко по-голяма река.
За целта, приготвих първия ми родбилдинг проект с бланка Lamiglas 2.13 m и тест 3.5-14g . Оборудвана с любимата ми Daiwa Certate и конец Unitika Shoregame x8 #1.0 ми дава една абсолютна сигурност, когато търся малко по-едри риби.
Рядко използвам този такъм за пъстърви, но реших да разнообразя малко и да тествам 2 нови воблера Stream Cutter 70 mm .
Реката ме посрещна сравнително висока, но с големите и сравнително тежки примамки облавях добре и с лекота във всички посоки на течението.
Още на първото място, на което упорствах, хванах прилична риба.
Рибата беше над 35см , доста охранена, но с този такъм ми се стори доста малка и излезе за норматив.
Продължиих по реката, като облавях със 70-ките, а по перспективните места, сменях и с по-малки примамки. Доста време нямах удар, когато достигнах не много перспективно място, но понеже имаше паднало дърво, реших да опитам. Подадох до дървото и задържах воблера, а след секунда усетих характерното спиране на примамката, като закачка, от по-сериозна риба. Засякох и усетих, че противникът от другата страна не е като предишния. Рибата беше плътно до дървото, щеше да влезе под него, но и авансът ми беше затегнат и сколасах да я задържа. Изшляпа на повърхността и успях да я видя, дебела риба, определено над 40см, може би около 45. Задържах я няколко секунди, като пръчката стана на геврек, но за съжаление се откачи.
Адреналинът си каза думата и през следващите няколко минути не бях много адекватен, целих осново дърветата, но за щастие, не успях да скъсам примамка.
Прежалих изтърваната тупалка, стабилизирах се и продължих. Още извесно време нямах удар, реших да почина малко, след което да сменя участъка. Върнах се при колата и го направих. Смених участъка и продължих.
След още няколко добри места, имах удар на риба с размер сходен на тази, която хванах, но не успя да се закачи добре.
Замислих се, че на по-големите примамки рибите често не се закачат добре и в това има логика, защото на практика не могат да ги налапат целите. Въпреки това, реших да продъжа с тях, това беше част от целта ми през този излет.
Не след дълго, хванах риба, която доказа, че тези примамки трудно се налапват.
Рибата беше изцяло закачена отвън, явно е блъснала воблера странично. Може би и по-голямата риба, която изпуснах, е направила същото и затова се е откачила.
Малко след това пък хванах малка риба, която опроверга тези теории
Малко след това имах удар от още една сравнително малка риба, след което при дърпане на закчака, пръчката ми се счупи.
Сетих се, че при предишния излет, паднах и я ударих, явно тогава се е наранила и е било въпрос на време да се счупи. Все пак добре, че не се случи в началото на риболова.
И така, преждевременно приключих този излет, който все пак ми помогна за някои изводи. Един от изводите е , че не трябва да пренебрегвам по-големите примамки, както винаги съм правил досега. Другият извод, който си вадя за кой ли път е, че трябва винаги да си нося резервна въдица.
Всички риби са върнати във водата в отлично здраве, призовавам всеки да постъпва така с тези красавици, които са най-достойните за размера си противници от другата страна на въдицата и е грехота да бъдат използвани за храна.