Какво представялват макарите с компютър? Какво е това дигитален контрол на спирачката и има ли смисъл от него? Зaслужава ли си най-евтиния модел на Шимано с компютър – SLX DC пред обикновен мултипликатор на същата цена? Останете с мен, за да потърсим отговорите на тези въпроси и да направим полеви тестове на новия Shimano SLX DC, като го изправим срещу други мултипликатори и премерим постигнатите дистанции!
За разлика от стандртните, безинерционни макари, с които всички сме свикнали, мултипликаторите са ИНЕРЦИОННИ макари. При замятане, влакното излиза от шпулата, която се върти много бързо и има инерция. Когато въртейки се шпулата изпревари примамката, може превърти в обратна посока и да се получи така наречения овъррън – нещо много неприятно, което води до бради, а често и до отстреляни примамки. За да се избегне този неприятен момент, мултипликаторите са снадбдени със спирачки, които могат да бъдат различни и не са обект на настоящото видео. Най-модерната в момента е компютърната спирачка на Шимано – DC, което е съкращение от Digital Control. Няма да навлизвам в технически подробности, с които и аз не съм съвсем наясно, но накратко – в макарата има чип, който следи оборотите на шпулата и управлява спирачното усилие така че, да не се получават овъррънове и дистанцията да бъде максимална. И всичко това става автоматично, с минимални настройки от страна на риболовеца, за разлика от обикновените мултипликатори, при които се извършват повече настройки на спирачката.
Твърди се, че този тип спирачка дава най-голям комфорт и е най-подходяща за начинаещи, за сложни условия и се постигат по-големи дистанции, отколкото с обикновен мултипликатор.
Пред мен стои най-бюджетния модел на Шимано с компютър – SLX DC. Моделът е доста популярен напоследък, има доста добри отзиви в интернет и аз реших да го тествам и да направя настоящото видео.
Още при първите замятания, усетих повишения комфорт, особено при работа с воблери и неутежнени силикони, които позволяват доста силно замахване, без опасност от бради.
От друга страна, забелязах, че някои примамки с много добър полет, летят малко по-малко, отколкото с другите ми мултипликатори.
Но цялостната работа беше на ниво и се получи един добър риболов, по време на който не съм имал проблеми и липса на дистанция.
Въртенето е на много добро ниво, плавно, мазно, усеща се мощ. Извадих щука 62 см почти само с макарата за секунди.
Следващият интересен момент е с колко най-леки примамки може да се справя макарата. А накрая на видеото ще видим и състезание по дистанция м/у SLX и 2 други мултипликатора.
В крайна сметка, като минимално тегло на примамката за комфортна работа на работна дистанция бих посочил 5 гр, като може да се лови и с 4гр, но е компромис.
След като видяхме как се справя макарата с по-леките примамки, идва ред и на най-интересното – ще изправим SLX DC с/у 2 други мултипликатора, които притежавам отдавна.
Първият е Daiwa Zillion SV TW 1016 , вторият също е Daiwa Zillion, no по-стар модел 100HL.
При сравнението трябва да се има предвид, че макар и без компютър, това са по-висок клас мултипликатори.
За тестовете ще използваме една и съща пръчка Tailwalk BeeCass 83ML с обявен тест по примамки max 30g .
За замятане, ще използвам първо оловна тежест 15г, като най-лесна за мятане, добре летяща примамка. А след това воблер 15 гр, като по-лошо летяща и трудна за мятане примамка.
Като цяло, съм доволен от Shimano SLX и мисля, че е много добро попадение за цената си. И като комфорт при кастинга, и като работа при въртене, водене на примамки, вадене на риби и прочие.
Мята се много комфортно и с воблери и други по-лошо летящи примамки се постигат отлични дистанции, спрямо останалите макари.
Макарата е много подходяща за начинаещи, както и за всички, които търсят максимален комфорт и спокойствие при замятане.
Не е подходяща за напреднали, които търсят максимална дистанция с добре летящи примамки – например, крайбрежен джиг на язовир.