Преди малко повече от 2 седмици, проведох излет на една малка рекичка, като хванах само 2 риби, но доста прилични, като за такава бара.
Първата риба беше около 35см, много красива – тъмна, в зеленикави нюанси.
Втората риба беше направо с трофейни за такава рекичка размери – красив мъжкар, около 45см
2 седмици по-късно, направих излет на същата рекичка, в същия участък.
Резултатът от излета беше доста куриозен. Отначало хванах първата риба от предишния излет. Интересното е, че този път беше в предишния вир.
Предишния път я хванах на блесна, този път се излъга на силиконче
Рибата е 100% същата:
Освен съвпадението на петната, от другата страна имаше рана:
Двете снимки изглеждат едни и същи, но както се вижда, въдиците са различни – на първата е любимата ми Tailwalk Troutia 62L , а на втората – новият ми родбилдинг проект.
Продължих нагоре по реката и достигнах вира, в който миналия път хванах по-голямата риба. Предишния път я хванах на блесна и този път започнах също на блесна. След няколко замятания не последва удар. Смених на воблер, заметнах няколко пъти – отново нищо. Ако не бях хванал рибата предишния път, вероятно щях да продължа нагоре – реката е малка, вирчетата също, но реших да упорствам още.
Сложих един воблер тип солета, който ми дава отличен резултат на малки рекички. Изключително тънък, сравнително лек, с невероятен туич, широка собствена игра и бавно пропадане. За съжаление, приложението му е ограничено, поради което, не го правя серийно.
Направих 2-3 замятания, като го водех с туич и дълги паузи. На една от паузите нещо го спря като закачка, по доста познат начин. Засякох и усетих, че е риба, тежка при това. Дръпна аванс, извъртя се на повърхността – 100% рибата от предишния път. Сърцето ми заби лудо, но за съжаление, след няколко секундна борба, рибокът се откачи.
Борбата беше кратка, но за сметка на това, ми трябваше доста време, за да си нормализирам сърдечната дейност и треперенето на крайниците. Не е кой знае каква риба, но когато изригне в педя едвам течаща вода на 2 метра широка рекичка, ситуацията си е доста инфарктна.
И така, отново имах 2 удара от същите риби, които хванах предишния път. Доста парадоксално, но същевременно тъжно, защото явно рибите в реката се броят на пръсти.
За съжаление, не успях да извадя втората риба, но все пак останах доволен, защото видях, че е там и е жива и здрав.
Участъкът свърши, така да се каже, върнах се при колата и се преместих на друго място.
Завърших излета с още една тъмна, много красива риба с деформирана челюст, явно също хващана от някой.
За пореден път се убедих, че ако искаме да ловим хубави риби, трябва да ги пускаме. В първия у-к от деня имах 2 удара от риби, които вече бях хващал. Ако не ги бях пуснал предишния път, нямаше да има нищо, освен приятна разходка сред природата.
