Като лоялен фен на пъстървовата серия Troutia на японския бранд Tailwalk, нямаше как да не тествам и продължението на серията със сложното име Troutia Feerique.





Думата Feerique е пренесена и в нашия език, като фееричен и означава приказно красив, вълшебен. Първо се сдобих с кастинговия вариант C52L, а след него и със спининговия - S50L.


Започвам тази статия с уточнението, че това не е ревю на пръчката, а по-скоро първоначални впечатления и снимков репортаж от първия ѝ тест на бойното поле. Подробно ревю ще напиша по-нататък, когато добия повече впечатления. 


В сравнение със старата серия, се забелязва скъсяване на дължината, продиктувано от тенденциите и модата я Япония. Troutia Feerique S50L e дълга едва 1.52 m , но японците не са глупави хора и вероятно има защо там да се наложи такава тенденция. 




Другата разлика, която веднага се забелязва е в дизайна на дръжката. По-“барната” е, дървото изглежда по-добре, макародържачът в цвят gun smoke също.  При спининговия вариант гайката е преместена от задната му страна. Дизайнът е малко по-изчистен и на мен лично повече ми допада. 




Като добавим  и ръкописния надпис, както и конците в цвят бордо, съвсем леко открояващи се от бланката, пръчката поражда точното усещане за хармония с природата. 

Водачите са Fuji SIC KL,  олд скуул, сравнително големи. 




На първо четене, бланката е стегната, стриймова, типично пъстървова, работеща по цялата си дължина. От всичките макари, най-добре ѝ лепна бързооборотната ми Daiwa Luvias Airity FC LT 2000S-H




За да бъде всичко в тон и хармония, реших да тествам въдичката на отдалечено поточе, високо в планината. Място, на което почти не стъпва човешки крак и за радост, няма никакви човешки следи. 

В планинската гора животът се събужда по-късно и  типичният сутрешен риболов е безмислен, затова отидох малко преди обяд. Тамън като за мен, никак не обичам да ставам рано. 

Рекичката е страшно красива и чиста и разкриваше невероятни гледки, радващи окото и душата. 








Започнах риболова с въртяща блесна Yarie Blender 2.1 g и хванах няколко рибки в по-дебелите казанчета. 




На по-разлятите и плитки места с по-слабо течение, въртележката не работеше добре и задираше по дъното. Там облавях с  микроклатушки Yarie T-surface 1.2 g и нещата се получаваха - имах атаки и хващах рибки. 






Последните  не бяха много гъсти, но не бяха и редки - средна работа. За мен бе достатъчно да виждам, че в поточето има живот, без значение дали изваждам рибките за снимка. 

Придвижването в коритото на рекичката  беше стравнително лесно, денивелацията е средна, а където имаше имаше водопади, успявах да заобиколя през гората. На места имаше паднали борове, които също се налагаше да бъдат заобикаляни. 




След няколко килоемтра, достигнах много красив водопад, почуствах се зареден до краен предел и реших, че ми е достатъчно.




На връщане набрах малко диви ягоди за половинката, като определено събирането им се оказа по-трудоемко от ловенето на малките красавици в рекичката.