Дано когато четете тези редове, пандемията от Коронавирус Covid-19 вече е отминала, но за момента е в разгара си и животът не е това, което беше. Риболовът също не е това, което беше – не е забранен, но пътуванията са ограничени – областните градове са блокирани с КПП-та. Единствените варианти за нас, пристрастените, остават водоемите, които се намират преди пунктовете. На една такава рекичка се разви и действието от настоящия репортаж, в този хубав, пролетен ден.

С пристигането на реката, първото, което исках да направя е да тествам едно малко, седефено воблерче, което бях завършил предния ден. Направих го буквално от отпадъци – малко парче балса, което ми остана от един по-голям и изрезките от седефения фурнир.

 


Сглобих любимата Silverna Lago на Tailwalk, сложих белия мъник и колкото и невероятно да звучи, още на първото мятане, хванах рибка около мярката:






На по-дълбоките места слагах по-тежки воблери, като станалия ми любим напоследък Jackson Meteora , който въпреки, че е привидно тежък за вирове без течение, пропада много атрактивно с поклащане и се облавят много качествено придънните слоеве с леки туичове и паузи, по време на които следват удари.





Риболовът на пъстърва на силикон е скучен, но когато нямаше удари на воблер, слагах Savage Gear 3D Mayfly, монтиран на кука с волфрамова глава и хващах бонус по-пасивни риби, като на някои места имах по 2-3 допълнителни удара след воблерите. Колкото и да е скучно, като дава резултат, започваме да го харесваме ...





Това беше схемата през този риболов – малки, леки ултралайт воблерчета на повечето места, тежки воблери и силикони на по-дълбоките. До клатушки и въртящи блесни не стигнах, въпреки, че клатушките със сигурност щяха да дадат много добър резултат.

Продължих да ловя, сменяйки често примамките и наслаждавайки се на прекрасния пролетен ден и невероятната природа, която оценявам още повече след дългите дни на изолация между 4 стени.