Може би най-странният ми риболов на бас, а и не само, за който сега ще ви разкажа. Тази година не обърнах достатъчно внимание на тази атрактивна риба и логично ми се прииска към края на сезона да наваксам. Подбрах 2 големи кутии примамки и надвечер посетих едно малко, обрасло водоемче, за което бях дочул, че било завладяно от американските нашественици.

Още с идването забелязах няколко силуета около водораслите и след като сложих поляризационните очила, се убедих, че слухът е верен – това бяха малки басчета.


Такъмът, на който заложих, беше спинингов – пръчка Hi Tide SSD 83ML Bulgaria Special и макара Shimano Stella 2500SHG. Разбира се, имаше причина да избера тази непривично дълга спинингова въдица пред бейткастинговия такъм, който като цяло предпочитам за такъв риболов.

Tailwalk Hi-Tide SSD 83ML

Водоемът е силно обрасъл, с много малко точки за достъп, и дистанцията беше от съществено значение. С дългата въдица щях да обловя много по-голяма площ. И за да изстискам максималното от кастинга, използвах плетено влакно 0.8. Последното е малко рисковано предвид наличието на доста водорасли и закачки, в които рибата може да избяга, но поех риска.

Започнах да облавям с различни примамки – както повърхностните, така и придънните слоеве. Доста време – без абсолютно никакъв резултат, дори без подгонване. Така стигнах до последната точка за достъп на водоемчето. Пред мен имаше плиткаж с много водорасли и монтирах неутежнен силикон. След известен брой проводки без индикации вече започнах да се разсейвам и докато водех силикона, се загледах в някаква постройка отсреща.

Въпреки липсата на риболов, се чувствах отлично, наслаждавайки се на тишината, нарушавана единствено от птичките и насекомите. И точно когато вадех силикона, гледайки апатично настрани, идилията беше прекъсната от брутално избухване буквално под върха на въдицата.

Релаксът и забавеното дишане рязко бяха изместени от лудо сърцебиене след внезапния прилив на адреналин. Това е нещо уникално при лова и риболова – часове идилия, релакс и спокойствие, рязко сменящи се с бурни емоции и много адреналин. Драматични обрати, които създават една твърде богата палитра от настроения – от спокойствие, граничещо с медитация, до силна еуфория.

И всичко това с неясен финал. Ако извадим рибата, има радост и щастие, а ако я изтървем – тъкмо обратното. Точно този неясен финал подсилва още повече емоцията при атаката и борбата с рибата.

В моя случай финалът не беше щастлив. Извърнах рязко глава и видях отдалечаващата се риба – големоуст американски костур около 40 см. В този момент осъзнах, че съм извадил силикона от устата ѝ. Приклекнах и започнах да облавям по посока на отдалечилата се риба. След няколко проводки последва удар, засякох, но след няколко тласъка линията олекна. „Олаби“, както е модерно да се казва. И така, след новия прилив на адреналин, отново не получих търсената доза допамин за десерт.


Идваше ми да хвърля въдицата и да си тръгна, но желанието за краен успех беше по-силно. Реших да сменя мястото за известно време и после да се върна. Така и направих – помятах на предното място, но без успех. Имах 1–2 подръпвания от малки басове, но при тази риба нямам никакъв интерес към дребните екземпляри и използвам само по-големи примамки – в случая червей Savage Gear Armor Tube 14 cm, монтиран на Wacky Rig.

Savage Gear Armor Tube 14cm

След 10–15 минути се върнах на горещата точка, но не съвсем – останах леко встрани и започнах да облавям успоредно на брега. След няколко замятания последва така очакваният удар. Засякох с всичка сила, докато силно затегнатият аванс леко не просвири. Дотук добре, но между мен и рибата имаше препятствия – паднало дърво, клечки и водорасли, през които нямах шанс да я извлача с влакно 0.8.



За части от секундата реших да не я дърпам към мен, а аз да отида странично към нея, където беше по-чисто.

Хукнах, обирайки хлабината на влакното, която се образуваше от приближаването ми. И след като за малко не се пребих, успях да я извадя – зелен дебелак с огромна уста. Все още обзет от силни емоции, се снимах с него и го премерих – 42 см.


Блек Бас 42см

След това седнах на земята, за да се насладя на момента, когато адреналинът отминава и бива изместен от хормоните на щастието. Оправих червея, който се беше изместил нагоре по финия метален повод, какъвто напоследък използвам и за бас след няколко преяждания от големи щуки. Както бях седнал, започнах да замятам отново, без особени очаквания – вече имаше щастлив край и просто се наслаждавах на момента.

Бях хванал рибата, която преди това атакува два пъти, и едва ли щях да хвана друга – вероятно това беше единствената активна риба на гьола, която достигнах с примамките си.

Буквално след няколко замятания обаче последва нов удар, нова засечка и нов приток на адреналин – по-слаб този път, защото беше твърде скоро след първия. Този път извадих дебелака доста по-хладнокръвно и първата ми мисъл беше, че това е същата риба. Да, ама не. Когато го хванах за устата и го вдигнах, веднага усетих, че е по-тежък, а метърът показа близо 45 см.


Категорично беше съвсем друга риба. Ако това се беше случило през пролетта, щеше да е обяснимо – тогава басовете гнездят и често са по двойки. Но в случая беше началото на септември… Дали пък не гнездят и сега?